Приоритетни реформи за България и перспективи за растеж

Днес в Благоевград  Представителството на Европейската комисия в България и Постоянното  представителство на Световната банка за България организираха среща-дискусия на тема "Приоритетни реформи за България и перспективи за растеж".

Събитието беше открито от ръководителя на Представителството на ЕК  Огнян Златев и постоянния представител на Световната банка в България  Тони Томпсън. Основните акценти на събитието бяха поставени върху икономическите препоръки на ЕК и СБ към България, възможностите за икономически растеж и реформите, необходими да се извършат в тази  насока.

На срещата присъстваха представители на общинската и областната администрация на Благоевград, на водещи предприятия и банки в региона, на академичната общност, както и студенти от висшите учебни заведения, които се интересуват от проблемите на икономическата политика.

Дискусията беше отворена и за представители на медиите. Срещата се състоя в Благоевград от 9:30 до 11:30 ч., в "Червената зала" в сградата на Американския университет на ул. „Георги Измирлиев”1. 

Икономическите съветници в Представителството на ЕК Аглика Цветанова и  Георги Янакиев с удоволствие  отговориха на поставените  въпроси по време на дискусията  и разясниха акценти от доклада. Стана ясно,че България е постигнала значителен напредък в подобряването на жизнения стандарт на всички българи през последните десетилетия. Тя е направила значителни стъпки за настигане на останалите държави от Европейския съюз, като брутният вътрешен продукт на глава от населението, претеглен през покупателната способност, е нараснал от 29% от средния за общността през 1997 г. до 45% през 2013 г. Това показват данните на Световната банка. В резултат 1.7 милиона българи са се измъкнали от бедността.

Делът на българите в риск от бедност остава висок. Възможностите за повишаване на доходите са ограничени, особено за най-бедните 40% от населението, а световната финансова криза през 2008 г. сложи спирачка за задвижвания от чуждестранни инвестиции икономически растеж.

Бизнес средата, създадена от държавата, не е добра. България се нуждае от по-добри стимули за бизнеса да произвежда, да инвестира и да иновира, така че да се подобрят икономическите перспективи и да се спре или за предпочитане да се обърне емиграцията на младите българи.

Демографските промени създават опасност за икономиката в дългосрочен план. Населението на България бързо намалява и застарява. Само за три десетилетия тя се превърна в третата най-застаряла държава в Европа, а през 2050 г. броят на българите в трудоспособна възраст ще е с 40% по-малък, ако настоящите тенденции продължат. Това ще е най-големият спад на работната сила в света.