Вход

Законодателни промени за справяне с острата криза в животновъдството поискаха 21 браншови организации

21 браншови организации в животновъдството се обединиха около няколко изключително важни и болни въпроси в сектора и изпратиха официално писмо-молба до аграрния министър, председателя на комисията по земеделие и животновъдство, народни представители, и председателя на комисията по труда, социалната и демографската политика.

Наскоро бе организирана среща в МС, на която голяма част от легитимните браншови организации в животновъдството, а и в земеделието също, не бяха допуснати за дискусия. Това породи нуждата да бъдат изложени в писмен вид много от тежките проблеми в бранша. Проблеми, които се отразяват катастрофално на сектора и фермерите в частност като: високите цени на фуражите за животни; липса на пазари за вълната, добита от дребно-преживните животни; забавени преписки с провеждане на търгове за недвижими имоти в бившите стопански дворове, собственост на МЗХГ; фалитите на физическите лица и регламентирането им със закон; отпадане на т.нар. проверки с дистанционен контрол на площи, отпадане на т.нар. “допустим слой” за пасища и др..

Ето и пълния текст на документа:

ДО  ПРОФ. ХРИСТО БОЗУКОВ –
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ

ДО Г-Н ПЛАМЕН АБРОВСКИ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ

ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ

ДО Г-Н ГЕОРГИ ГЬОКОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА

ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА

МОЛБА – ПРЕДЛОЖЕНИЯ

От браншови организации в животновъдството

УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР БОЗУКОВ,
УВАЖАЕМИ Г-Н АБРОВСКИ,
УВАЖАЕМИ Г-Н ГЬОКОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

На 19.08.2021г. се проведе среща в Министерство на земеделието, храните и горите по искане на няколко браншови организации във връзка с проведена среща в Министерски съвет с Министър-председателя на Р България няколко дни преди това и недопускането до срещата на представители на браншовите животновъдни организации в България. На срещата се поставиха наболели въпроси и проблеми в сектора като високите цени на фуражите за животни; липса на пазари за вълната, добита от дребно-преживните животни; забавени преписки с провеждане на търгове за недвижими имоти в бившите стопански дворове, собственост на МЗХГ; фалитите на физическите лица и регламентирането им със закон; отпадане на т.нар. проверки с дистанционен контрол на площи, отпадане на т.нар. “допустим слой” за пасища и др. Пред вид това, че в предходния ден бяха сформирани и заработили парламентарните комисии към Народното събрание, браншовите организации предложиха в писмена форма да се отпратят предложенията към Министерство на земеделието, храните и горите с молба за съдействие за иницииране на законодателни промени към съответните комисии и удовлетворяване на желанията на животновъдите, продиктувани от дългогодишният им опит в бранша и желание за промени.

В края на миналата година „Обединени български животновъди“ изпратиха предложения до МЗХГ и Комисията по земеделие, храните и горите относно типовете проверки, извършвани от МЗХГ и ДФ „Земеделие“ по заявленията за подпомагане, регистрирани от животновъдите. Тези предложения бяха продиктувани от притесненията на фермерите не само от Смолян, но и от цялата страна, тъй като проблемите са сходни за всички.

Все пак те произтичат от една и съща нормативна уредба. Получихме отговор, който не ни удовлетворява и в едната си част кореспондира с ощетяващи животновъдите правила в бъдещ период, а в другата остава с непроменено положение. През 2009 година животновъдите бяха масово „орязани“ с площи (пасища) с въвеждането на т.нар. „Площи, допустими за подпомагане“ и тези санкции им тежаха по три години напред. До настоящият момент оставаме с впечатлението, че актуализацията на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) за всяка една стопанска година относно заявените пасища е скрита от очите на животновъдите, пред вид това, че никой от нас не вижда снимките, върху които си одобрен или с отказано плащане.

Получаваш след възражение един WORD-овски файл, в който е изписано каква площ ти е одобрена и каква отказана. По този начин, без яснота и визия за отказа, животновъдите са лишени от възможността да реагират надлежно пред органите.

I.     Проверки, извършвани от МЗХГ и ДФ „Земеделие“ към животновъдите за заявените от тях площи и животни.

  1. Физически проверки на място от ТИ, РА на ДФ „Земеделие“.

Многократно алармираме, че за най-достоверни проверки считаме проверките, извършвани от Технически инспекторат на Разплащателна агенция към ДФ „Земеделие“. Това са физически проверки, извършвани от експерти на място (на терен) на заявените площи за подпомагане, които реално и достоверно отразяват размера на използваната площ и поддържането й в добро земеделско  и екологично състояние. Освен това на място може да се установи наличието на вида заявена за подпомагане култура, както и да се провери дали са спазени и извършени минималните агротехнически мероприятия. Какво по-добро от това да се провери на място, а не да се преценява по снимки (в делата към българските съдилища на животновъди срещу откази от плащане на ДФ „Земеделие“ към животновъди дори  e установeно, чe се ползват снимки от GOOGLE EARTH, което е недопустимо, а това се оказва практика) от една сателитна снимка да се прецени дали е извършвана дейност – паша върху определена земеделска площ – пасище примерно? Ето защо не искаме да се доверяваме на сателитни изображения, които понякога в планински райони пред вид хвърлената сянка от дървета, хълмове и други не могат да дадат ясна и точна представа както за наличната култура върху площта, така и за това дали е поддържана в добро земеделско и екологично състояние. От тази гледна точка животновъдите винаги ще бъдат ощетявани и ще се получи подобна ситуация от 2009, 2010 година, когато по-голяма част от животновъдите не си получиха полагащата им се субсидия и бяха санкционирани за години напред. Това естествено действа демотивиращо и води до откази дори въобще от дейността. Ето защо тези проверки трябва да бъдат задължително запазени, дори и разширени.

  • „Теренни проверки“, извършвани от общинските служби „Земеделие“ в страната.

Относно извършваните „теренни проверки“ от общинските служби „Земеделие“, които също подпомагат дейността на Технически инспекторат за установяване достоверността на заявените площи, размера им, позициониране и т.н. предлагаме да бъдат запазени, но имаме забележки и недоверие към следните моменти в извършваните проверки: проверките от 3 години не се извършват върху конкретни БЗС (блок на земеделското стопанство), регистрирани за подпомагане, а върху физически блок с „точки за проверка“, което е изключително неточно.

Продължава практиката за не уведомяване на бенефициенти за ден и час на извършване на проверките, както и предаване на протоколите от извършените проверки, не се подписват от бенефициента, изпращат се в МЗХГ, но не се вземат пред вид в повечето случаи при актуализацията на СИЗП. И така в повечето случаи  тези проверки са безпредметни.

Ето защо предлагаме следното:

– площите да са зададени за проверка като конкретни БЗС-та;

– да се уведомяват бенефициентите своевременно за извършване на проверка с ден и час и да се изисква присъствие, аналогично при проверките на ТИ, РА;

– да се подписват протоколите от бенефициента и да им се предоставя копие на протокола от извършената проверка, както и да имат обратна информация кога са изпратени протоколите към Министерството за актуализация на СИЗП.

  • Проверки с т.нар. „дистанционен контрол“.

Предлагаме изцяло да отпаднат, дори и при единични случаи. Притеснени сме от това, че ако се премине на проверки изцяло на дистанционен контрол (в случай на невъзможност за съответната година бенефициентът да е попаднал на една от гореспоменатите проверки), независимо дали снимката от цифровата ортофотокарта ще бъде направена с точност и близост до земната повърхност чрез сателитни изображения и дали е съвсем актуална и повторена няколко пъти през различен период от време, винаги остава съмнение за субективна оценка пред вид географията на нашата страна в планинските райони и различните от планински райони (особено при пасищата, мерите и ливадите).

Този подход според нас може наистина да намалява участието на човешкият фактор за проверки от страна на институциите, но все пак това ще бъде за сметка на животновъдите. На провежданите семинари до момента ни беше казано, че фокусът на този тип нови проверки (сателитни) няма да бъде толкова върху точните граници на заявените парцели от бенефициента, а върху това дали се извършва необходимата земеделска дейност върху заявената площ. 

По отношение на предвидените изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), които касаят използването на „други източници на ортогонални изображения и цифрови данни за съответната година“ в допълнителните разпоредби на § 11. в § 1 е добавена точка 57, която гласи следното (във връзка с гореказаното за извършване на проверки по сателитни изображения):

„57. „Други източници на ортогонални изображения и цифрови данни“ са безпилотни летателни системи, предоставящи възможност за дистанционно наблюдение и изследване на земната повърхност (сателитна програма Коперник, безпилотни летателни апарати, Google Earth и др.), както и неманипулируеми, геопозиционирани снимки, които предоставят доказателства за състоянието на дадена площ.“

Именно поради гореказаното предлагаме точка – 57- да отпадне изцяло от ЗПЗП поради това, че човешкият фактор е изключен и тези снимки, които са направени незнайно как и без присъствието на бенефициента сме категорично против да се считат като доказателства за състоянието на дадена заявена площ. Именно чрез този тип „проверки“ (в кавички) ще страдат единствено и само животновъдите. Това не би се отнасяло за голями площи в Северна България където обикновено в течение на два програмни периода се знаят заявените култури.

В отговора към нас от МЗХГ цитираме дословно: „Системата за мониторинг и задължението и за внедряване произтича от европейското законодателство. Тя ще обхване цялата страна и ще замести проверките на място по проверяваната схема/мярка, като първоначално няма да обхваща всички схеми и мерки, но постепенно след първоначалното заявяване пред ЕК, че България ще стартира оперативно “Система за мониторинг, заместваща проверките на място” ще се наложи постепенно разширяване на обхвата на системата за мониторинг.

Тези елементи, които не могат да бъдат проверени чрез сателитните изображения, ще бъдат проверени чрез други методи например геотагнати снимки, документи, различни слоеве и/или визита на място. За тях ще се прави извадка за проверки.“ Ето това имаме пред вид, че за пореден път ще се въвежда нещо ново, за което само сме уведомени, без да е коментирано с бранша. Системата за мониторинг и контрол няма нужда да замести проверките на място. Вече го мотивирахме това. Вместо да се закупуват скъпи софтуери, може да се разшири при нужда експертният състав на ТИ, РА и общинските служби. Така или иначе с тези софтуери работят хора. 

II. Отпадане на изискванията и условията за попадане в слой „Площи, допустими за подпомагане“ за пасища и мери за животновъдите.

Пред вид това, че земеделската дейност, извършвана върху пасищата е „паша“, то защо трябва да се проверява такава площ? Достатъчно е бенефициентът да  животновъд и земята да е с начин на трайно ползване (НТП) пасище, мера. За обработваемите  земи е разбираемо относно ползването, обработките и т.н., но в пасищата да се режат дървета, храсти, билки и др. все полезни за храна за животните е меко казано необосновано.

Съгласно европейските изисквания допустими бенефициенти по СЕПП са всички земеделски стопани (фермери) в това число физически или юридически лица, или група физически или юридически лица, независимо какъв статус се дава на тази група и нейните членове от националното законодателство, чието стопанство се намира на територията на Общността. Задължително условие, за да бъде отпусната помощта, е земите, с които се кандидатства, да бъдат поддържани в добро земеделско и екологично състояние и да отговарят на законоустановените изисквания за управление. Задължението на животновъда е да пашува своите животни върху заявените от него пасища, мери т.е. да извършва паша.

Нашето предложение в тази връзка е: изцяло да отпадне изискването към животновъдите да привеждат своите пасища, мери буквално в неподходящ вид с почистване като по този начин се унищожава природата, а пасищата заприличват на летища, в които няма дори едно дърво за сянка на животните, особено в тези горещини като тази година. В този смисъл пасищата и мерите предлагаме да са на директно подпомагане и да са включени в  „Площи, подходящи за подпомагане“ в схемата СЕПП и водещите от същото изискване към останалите схеми, произтичащи от горните условия, а именно: НР1, НР2, НР3, ПРП и ЗДП за животновъди, пред вид това, че като задължително условие е извършването само на паша.

В този смисъл ще отпратим запитване до Европейската комисия относно пасищата и подпомагането им чрез слой „Площи, подходящи за подпомагане“. Има ли такава практика в останалите европейски страни или това е изискване само в България. Да не говорим, че този слой всяка година се премества – отнема на повечето животновъди, а в последните години и с преместване на землищни граници в определени землища.

Другият важен въпрос, стоящ пред животновъдите е т.нар. „правно основание“ за ползване на земеделските земи, както и сроковете и времето за извършване на проверките на пасищата. Именно затова при промени в нормативната база смятаме, че трябва да участват хора с опит, истински животновъди.

III.   Предложения за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), както и запазването на някои текстове, предложени за изменение.

За съжаление разгледахме последните изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и установихме, че няма официално подадено нито едно становище от животновъдни организации, а становищата са единствено и само по отношение на прословутият чл.19 и то на заинтересовани общини и лица.  Предлагаме да бъдат вписани и подложени на дебат и съответно вписани в ЗСПЗЗ следните промени:

  В чл.37и от ЗСПЗЗ, ал. (6) (Отм., нова – ДВ, бр. 38 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г.) предлагаме изцяло текстът да бъде запазен пред вид това, че разбрахме от колеги, че недобросъвестни и нелоялни колеги желаят при разпределението на пасища, мери и ливади да отпадне предимството за ползването им по договори с изтекъл срок . Това е текстът, който искаме да бъде запазен . „При разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок. Останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, които притежават най-малко животински единици. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май“.

Мотивите ни са следните:

 Животновъд, който съвестно и коректно се е грижил за почистването, облагородяването и поддържането на пасищата, мерите и ливадите в добро земеделско и екологично състояние може да продължи да ги ползва с предимство и след изтеклият петгодишен период на договора и да му бъде предоставен за подписване или нов договор, или анекс за продължаване на договорните отношения;

 Предоставените от общинският поземлен фонд ПМЛ до края на изтичането на договорните отношения със съответната община са заявявани от животновъда за подпомагане по директните плащания на площ и съответно са в слой „Площи, допустими за подпомагане“. В началото на договорирането площите може въобще да не са били в този слой, а животновъдът е положил сериозни усилия за привеждането им в състояние годно за подпомагане. Ако тези площи се предоставят на друг ползвател – животновъд, няма да бъде коректно пред вид трудът и усилията, които е положил предшественика.

 Животновъдът, който е ползвал ПМЛ може да е създал и открил животновъден обект по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – пасище, за който ветеринарните изисквания не са малки. Придържайки се към европейските регламентиняма как да не споменем и фактът, че животновъдството е тежък физически труд, при който резултатите идват след дълъг период от време и именно затова, говорейки  за устойчивост в животновъдния бизнес трябва да бъдат удовлетворени гореспоменатите желания на животновъдите. Това е валидно с пълна сила особено за младите хора, които започват бизнес в областта на животновъдството. Необходима им е сигурност и водене на насърчителна и постоянна политика от страна на институциите.

2.Следващото наше предложение относно промени в ЗСПЗЗ е във връзка подаването на Заявления по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ и чл.99, ал.1 от ППЗСПЗЗ към общините. Опитът вече показва много ясно, че до земи от Държавният поземлен фонд по този ред, въобще не се достига, пред вид това, че процедурата за ползването на ПМЛ при разпределение от общините е много дълга и последователна и в повечето случаи не се издава последващ протокол и не се издават нужните документи (служебни бележки за недостиг на ПМЛ в общината, съседната община и т.н.). Ето защо нашето предложение е по същата процедура да се върви едновременно и успоредно с подаване на заявления по чл.37и, ал.5  от ЗСПЗЗ и чл.99, ал.1 и към областните дирекции „Земеделие“ за разпределение на пасища, мери и ливади от Държавния поземлен фонд.

По този начин ако има недостиг за разпределение в съответната община и съседна на нея, без усложнения и излишна документация, животновъдът може да се възползва от земите в Държавният поземлен фонд. До момента това е голям пропуск за нас, животновъдите. В същото време земите от ДПФ се отдават на търгове за една година и в повечето случаи се възползват дори хора, които имат регистрирани по 2-3 коня.  

3. Да бъде  разработен и добавен нов член в Закона, в който да бъде изписана аналогична процедура на разпределението за пасища и мери – процедура за разпределение на обработваеми земи за животновъди. Примерно: да бъде разпределяна по 20 дка на животинска единица обработваема земя от Общинския поземлен фонд (ОПФ) и Държавния поземлен фонд (ДПФ) като по този начин по-голямата част от животновъдите, разполагащи с нужната техника, сами ще си набавят фуражите за изхранване на животните в техните стопанства. Това е наложително, особено в тази COVID криза, особено в тази тежка година на суша и най-вече при тези високи цени на фуражите.

IV. Предложения за отпадане на модулираната ставка и участие на браншовите организации в изготвянето на нормативната уредба за следващият програмен период.

Въпреки, че беше очертана само рамката на схемите и мерките за следващият програмен период от ОСП, то предстои изготвянето и одобрението на всички Наредби по двата стълба на ОСП. В този смисъл имаме предложения по всички схеми от бранша, но въпреки това желанието ни е да участваме пряко в изготвянето на нормативната уредба, като примерно в комуникациите по обвързаната подкрепа в животновъдството от страна на МЗХГ беше заявена отново модулна ставка, която беше предлагана в този програмен период в последните две години пред вид намаленият и остатъчен бюджет, но за новият програмен период не виждаме смисъл от модулирана ставка, тъй като бюджетът няма да бъде разходван през първите две-три години, а с правилни разчети може да удовлетвори животновъдния бранш. Най-големите количества мляко в страната се произвежда от големите ферми.

При тях разходите за животните са по-големи. Увеличена и богата на протеини дажба, използване на сексирана семенна течност, непрекъснат цикъл на производство, внедряване на последните научни достижения. Аргументи, достатъчни за отпадане на модулирана ставка и изравняване помощта за животните. Така че, очакваме участие, промени и съглашателство между институции и бранш.

VПредложения към комисията по труда, социалната и демографската политика.

  1. Пред вид тежката ситуация с COVID -19 в световен мащаб, пред вид тежкото положение на животновъдния бранш (суша, високи цени на фуражите), фактът, че трудът на животновъда е 24 часа в денонощието и липсата на работна ръка, предлагаме да бъде разработена програма към Бюрата по труда  по примера на програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост“. И през нея да минават търсещи хора работа, като бъдат удовлетворявани с високо заплащане и добро подпомагане на животновъдния сектор. В крайна сметка по-добре е да има работещи, отколкото безработни, които така или иначе ние издържаме. В готовност сме за комуникация в разработването на програма.
  • Предлагаме да бъде облечено в законова/нормативна уредба фалитите на физическите лица. Към момента те са най-необлагодетелствани.  При фалит отговарят с цялото си имущество, дори и наследниците им. Това го поставяме като въпрос вече много години и не му е обърнато внимание до момента.
  • Предлагаме трудът на животновъдите в България да бъде прекатегоризиран и добавен към Първа категория труд, пред вид тежкият денонощен труд и условията, в които се работи.

23.08.2021г.                                             
С уважение: (браншови организации в животновъдството)
Град София                                                  

  1. “Обединени Български Животновъди” с Председател г-н Бойко Синапов.

2. “Национален съюз на говедовъдите в България” с Председател Димитър Зоров.

3.  „Асоциация на българските биволовъди“ с Председател Мария Степанчева.

4. „Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България“ с Председател Стоян Чуканов.

5. Сдружение „Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България” с Председател Доц. Д-р Андрея Колев.

6. “Земеделски стопани” с Председател Юлия Коюнджийска.

7. “Старият Балкан” с Председател Дарина Шишкова.

8. Сдружение “Асоциация на животновъдите в региона Странджа-Сакар” с Председател Христо Николов.

9. “Развъдна организация за автохтонни породи овце в България” с Председател Дарина Шишкова.

10. „Организация на развъдчиците на автохтонни породи овце в България– Калофер“ с Председател Румен Стоянов.

11.”Асоциация на биволовъдите в България” с Председател Цанка Пеева.

12. ” Асоциация на млекопреработвателите” с Председател Димитър Зоров.

13. „Българска национална организация на зооинжинерите за развъждане на породите селскостопански животни“ с Председател Бойко Синапов.

14. “Асоциация за развъждане на Среднородопска, Каракачанска, Родопски цигай овце и Каракачански кон – Смолян”.

15. „Съюз на животновъдите в България“ с председател Иван Чалъков.

16. Сдружение “Организация за развъждане на цигайски, романовски и местни породи овце ” с Председател доц. д-р Иван Цочев.

17. СНЦ “Сдружение за развъждане и отглеждане на млечни овце” с Председател Димитър Добрев.

18. „Национално сдружение на млеко- и месопроизводителите“ с Председател Танчо Колев.

19. Асоциация за развъждане на породата „Ил дьо франс“ в България с Председател д-р Евгения Ачкаканова.

20. „Асоциация за развъждане на Българска млечна порода овце“.

21. “Съюз на развъждащите местни породи овце и кози ” с Председател Николай Кръстанов.

https://agro-journal.com/

Banner 468 x 60 px