Смяташе се, че нещата, които променят бъдещето са големите събития като земетресения, урагани, войни и др., схващания, с изтекъл срок на годност, неприложими за модерното общество днес. Това, което променя света около нас са малките неща.

„Пеперуда, която замахва с крилете си в Амазонската джунгла, довежда впоследствие до торнадо, което опустошава половин Европа“ е цитат, разбира се, метафоричен, от книгата на Нийл Геймън. Това, което той има предвид е т.н. Ефект на пеперудата или идеята, че малка промяна в каквато и да е ситуация може да има огромни последствия по-късно в бъдещето.

Името на ефекта е дадено от Едуард Лоренц през 1980 г., метеоролог и математик, търсещ начини за предсказване на времето. Той е провеждал компютърни симулации като е използвал точни променливи, осъзнавайки, че малки изменения в изчисленията за скоростта на вятъра, температурата или влажността оказвали драматични промени в прогнозата за времето през следващите два месеца. Може би ви се струва маловажно, но Лоренц отваря вратите за нов начин на мислене и възприемане на света около нас.

Теорията на хаоса е математически апарат, който определя поведението на нелинейните системи, третото най-голямо откритие на 20 век, след теорията на относителността и квантовата механика. Думата хаос, безредие поражда заблуда, защото в неговата същност се крие точно обратното. Нека го докажем:

Вземете лист хартия и нарисувайте 3 точки- A, B и C. Изберете случайна точка, по средата на тези три. Поставите друга точка по средата на вашата начална и т. А. От тази точка поставете още една, но по средата на т. B. Повторете процеса за т. C и продължете модела, обикаляйки т. A, B и C.

Ако продължите да правите това достатъчно дълго, ще забележите нещо интересно. Колкото повече точки рисувате, започва да се образува фигура.

От на пръв поглед случайни точки, от хаоса, от безредието, този сложен порядък започва да показва истинското си лице. От рисуването на няколко точки от хаоса се ражда ред.

Това показва, че при наличие на достатъчно време случайни действия могат да имат сериозни дългосрочни резултати, ефекти.

Физикатата, математиката и много други научни области са базирани на способността да предвиждаме случващото се. Като да предвиждаме орбитата на планетите, за да изпращаме сателити там. Или предвиждането на вероятността астероид да удари Земята.

Ефектът на пеперудата е точно обратното. Той е модел, който изкарва на светло грешките в други модели. Без перфектните познания за първоначалните условия, всеки опит за предвиждане на дадена ситуация, на практика, е безполезен. Освен да разобличава грешките, ефектът на пеперудата показва колко голямо въздействие има всичко около нас, включително и нас самите.

Джонас Солк е откривателят на ваксината против полиомиелит или детска парализа. Ако тогава, той не я беше открил, днес цялото човечество щеше да бъде различно. Някои хора нямаше да бъдат родени, цели поколения щяха да бъдат прекъснати, вследствие на липсата на ваксина. Може би, някои от най-големите компании нямаше да бъдат създадени, ако това откритие не се беше състояло точно тогава.

По време на Кубинската криза, руска подводница, въоражена с торпеда, включително ядрено, е била изпратена до брега на Куба. Американският флот я засякъл и започнал да изпраща несмъртоносни дълбочинни снаряди, сигнализирайки и, че трябва да изплува на повърхността. Екипажът на подводницата, обаче, решил, че това са бомби. Капитанът помислил, че е избухнала война между САЩ и Съветския съюз и заповядал незабавно да бъде изстреляно ядреното торпедо. Всички се съгласили, с изключение на един офицер – Василий Архипов. Без единодушие не е могло да бъдат предприемани действия... Третата световна война била предотвратена. Решението на този човек е причината днес, САЩ и Русия да не са мъртви земи от пепел.

Времето, прекарано в четене на тази статия е променило посоката на вашия живот и живота на милиони други, защото действията ви днес ще бъдат различни в сравнение с тези, които щяхте да предприемете, ако не я бяхте прочели. Дали слушането на песен, или гледането на филм в определен момент не е предотвратило нещо лошо, което е могло да ви се случи? Може би, четенето на тази статия е предотвратило отиването ви до магазина 10 мин. по-рано, защото за тези 10 мин., кола, пресичаща на червено е могла да ви блъсне и убие. Стряскаща мисъл, но възможна.

Какво значи всичко това? Значи, че вашият живот е ценен. Той е резултатът от милионите събития, случили се досега и милионите още, които ще определят бъдещето ви. Затова направете първата крачка, запишете се на курса, който винаги сте искали, направете екскурзията, за която винаги сте мечтали, поканете човека, който винаги сте харесвали, защото след десет години от сега, може вече да сте създали семейство заедно.

Вашият живот има значение!

Можете ли да си представите „Титаник“ без Кейт Уинслет или „Матрицата“ без Киану Рийвс!? Трудно, но ако не беше отказът на тези актьори, това щеше да бъда напълно възможно.

Гуинет Полтроу в ролята на Кейт Бюкейтър (изиграна от Кейт Уинслет) в „Титаник“

2 млрд. долара приходи, 10 награди „Оскар“ и един отказ. Изборът за главната  роля е бил между Полтроу и Кейт Уинслет. „Да, знам, че отказах. Майка ми ще ме убие, че говоря за това“. Тя също добавя: „Не мога да променя миналото“.

Матю Макконъхи в ролята на Джак Доусън (изиграна от Леонардо ди Каприо) в „Титаник“

А как ви се струва размяната на мъжката главна роля с не толкова известния тогава актьор Матю Макконъхи, познат предимно с филма „Объркани и непокорни“ (“Dazed and Confused”)? Не беше много отдавна, когато той проби в киното и спечели „Оскар“ с играта си в „Клубът на купувачите от Далъс“ (“Dallas Buyers Club”).

Хю Джакман в ролята на Джеймс Бонд (изиграна от Даниъл Крейг) в „Казино Роял“

В интервю за сп. „Variety”, Джакмън споделя, че по време на търсенето за новия Джеймс Бонд, който да замести Пиърс Броснан, получил обаждане по телефона за ролята. Той отказал: „Тогава почувствах, че сценарият за филма беше станал прекалено неправдоподобен и невъзможен, трябваше да бъде по-реален и убедителен“. Отговорът на казаното от него бил: „Нямаш правото на дума. Просто подпиши.“

Жа Рул в ролята на Тедж (изиграна от Лудакрис) в „Бързи и яростни 2“

Рапърът изигра малка роля в първата част на филма. Бил поканен от режисьора Джон Сингълтън за продължението, но той отказал: „Жа прекалено си повярва“. Предложението било за половин милион долара. В интервю за “Grantland”, Сингълтън казва: „Той се държеше сякаш е прекалено голяма звезда, за да участва в продължението. Не отговаряше на обажданията ми. След това реших да звънна на Лудакрис“. Лудакрис, разбира се, стана неотменна част от екипа, участвайки в пет от поредиците досега.

Уил Смит в ролята на Нео (изиграна от Киану Рийвс) в „Матрицата“

Смит отказва главната роля в „Матрицата“, която директно отива при Киану Рийвс. „Гледах представянето на Киану, много рядко казвам такова нещо, но ако бях аз, нямаше да се справя“. Няколко години по-късно Уил Смит отново пропуска главна роля, но във филма „Джанго без окови“(“Django Unchained”), която отива при Джейми Фокс. Пред “The Hollywood Reporter”, актьорът споделя, че според него филмът е трябвало да бъде „любовна история, а не история за отмъщение“

 „Ако можеш да мечтаеш за това, можеш да го направиш“ или с други думи „Ако можеш да си го представиш, можеш и да го направиш“ е основата, върху която ние творим собствената си реалност. Всяка една мисъл, представа и желание, която се появява в съзнанието ни определя живота ни. Всичко, за което мечтаем може да бъде постигнато. Ако не беше така, в съзнанието ни нямаше да бъде възможно да се роди такава идея. Как иначе Вселената се разширява?

Тук влиза в сила Законът за привличането, на който се подчиняват всички други закони в нашата Вселена. Той гласи: Подобните неща се привличат. Нищо във Вселената не е статично. Всяка мисъл вибрира, всяка мисъл излъчва сигнал и всяка мисъл привлича към себе си съответстващия и сигнал. Законът следи за това всички мисли, които съвпадат, да се събират.

Всичко, към което насочваме вниманието си, ни кара да излъчваме вибрация, тази вибрация е нашето искане. То от своя страна е нашата точка на привличане.

Ако има нещо, което желаем, но нямаме, трябва само да насочим вниманието си към него и според Закона за привличането то ще дойде при нас, защото докато мислим за това, което желаем, ние го привличаме.

„Защо не получавам това, което искам?“ е въпросът, който много хора си задават. Отговорът е съвсем прост: Ако има нещо, което желаем и което все още не е дошло при нас е, защото ние насочваме вниманието си към факта, че него го няма, към неговото отсъствие, тогава Законът за привличането продължава да откликва на вибрацията на нямане и липса и ние ще продължаваме да нямаме оново, което искаме. С други думи, ако искаме нова кола, защото старата е повредена, ние отново насочваме мислите си към старата кола. Казваме си: „Тази стара кола вече не ми доставя удоволстие, наистина ми трябва нова кола“, наблягайки на ръждата и пукнатините на старата. И Вселената ни дава още от същото, още от старата кола, още от липсата на удоволствие, още причини „да ни трябва“ нова кола.

За да имаме позитивни мисли, а от там и да ни се случи това, което желаем трябва да внимаваме какви думи използваме, когато мислим и когато говорим. Направете следния експеримент: наблягайте само на положителното. На въпроса „Какво става, как я караш“ спрете да отговаряте с „Не е зле, няма проблем“, защото съзнанието „чува“ думите „зле“ и „проблем“ и ви дава още от това. Започнете да отговаряте с „Всичко е наред, чувствам се добре“ и сами ще почувствате промяната.

Според Законa за привличането съществува поток на Благоденствие. Ние можем да го приемем или да се съпротивляваме срещу него, но той си тече независимо от това. Не можем да влезем в ярко осветена стая и да търсим „ключа за затъмнението“. Никой не очаква да намери ключ, който да излее мастилено черна тъмнина и да покрие ярката светлина. Тъмнината е просто отсъствие на светлина, злото е просто отсъствие на добро.