В рамките на шест дни в град Грац, Австрия се проведе 26-я Международен конгрес по археоастрономия под наслов "Хармония и симетрия: небесни закономерности, оформящи човешката култура". България бе представена от интердисциплинарен екип, съставен от учени от катедра "Културология" към ЮЗУ "Неофит Рилски" - проф. д.н.к.  Васил Марков, гл. ас. д-р Димитрия Спасова, ас. д-р Антон Генов и астрономите  от Института за космически изследвания и технологии при БАН - доц. д-р Алексей Стоев и доц. д-р. Пенка Мъглова.

Докладът на българския изследователски екип представи скално изсеченото светилище край село Лиляч, Кюстендилско, наскоро открито при теренни изследвания направени съвместно със студенти и докторанти от специалностите "Култура и медии" и "Култура и културен туризъм". Скално изсеченият обект в местността "Църквище" край Лиляч предизвика интерес, поради запазената традиционна обредност, провеждана в скална среда, както и с резултатите от астрономическите измервания, които установиха наличието на древна мегалитна обсерватория, служеща за определяне деня на зимното слънцестоене, както и дните на пролетното и есенното равноденствие, делящи земеделската година в древността на две части - лято и зима.

Конгресът бе организиран от Европейската асоциация за астрономия и култура (SEAC), а домакин бе университетът "Карл-Франц" в град Грац. Събитието събра повече от 200 учени от различни страни и няколко континента. Докладите на участниците представиха процеса на натрупване на знания за календара и движението на небесните тела, както и съоръжения свързани с това познание, използвани от древните  култури в различни части на света. Във фокуса на докладите и дискусиите отново попаднаха световноизвестни мегалитни обекти, като Стоунхендж, Мачу Пикчу, Язили Кая,  но бяха представени и много нови, неизвестни за науката паметници.