Вход

Арх. Кристияна Брънзалова: Мечтая да създам регистър на сгради с архитектурна стойност

Днешният ни събеседник е стар наш познайник. За нея сме говорили много в Uspelite.bg. Но никога не е достатъчно, защото тя е вдъхновение с всичко, което върши за родината ни.

Кристияна Брънзалова е тази, която с пламъка си запали огън в сърцата на цяло село. Тя е млад архитект, който чертае ново бъдеще за старото училище на прадедите си. Тя е от "Завърналите се" заради българските народни танци и проекта "Хвойна".

Кристияна Брънзалова си взима най-доброто от образованието в Англия и в Италия, но избира да приложи всичко научено в България. Родът ѝ има 200-годишна история в село Хвойна. Влюбена във всичко българско и родно – основава фондация "Даскал Брънзалов", кръстена на прадядовците ѝ Петър и Иван – едни от първите учители в училището в родното ѝ село. Нейна мисия е съхраняването и спасяването на стари сгради. За Кристияна парите са средство за сбъдване на благородни цели…

Докъде е стигнала с благородните си цели? Ще разберем в следното интервю с нея.

Какво се промени от предната ни среща с училището на твоите корени в село Хвойна "Св. Св. Кирил и Методий"?

Със събраните средства от фестивалите "Камък върху камък ще остане" успяхме да направим ремонт на покрива на училището.

Надявам се, че след няколко години ще има инвеститорски интерес и тази интервенция няма да е била напразна. Всъщност имаше проявен интерес и шанс сградата на училището да бъде възобновена, но поради множество бюрократични спънки сделката пропадна. Никога няма да спра да говоря за него и никога няма да спра да търся решение, с което да му помогнем да заживее един нов живот. Училището е ценно именно заради своята история.

Снимка: Мариана Камбурова

Какво те върна в България за постоянно?

Аз никога не съм искала да остана някъде другаде.

Винаги крайната ми цел си е била обратно вкъщи. Сега, когато имам сериозна връзка и планове за семейство, връзката ми с родината укрепна още повече. Не мисля, че има нещо, което може да ме раздели с нея.

Снимка: Асен Шушков

Коя ти е най-голямата мечта?

Най-голямата ми мечта е да създам регистър на сгради с изключителна архитектурна стойност.

Процесът вече е започнат откъм събиране на средства. Едно от събитията – "Архитектура на българската памет", се състоя в София. Предстои още едно събитие средата на януари. Идеята ми е да се направят серия от лекции, които аз да започна и да ги продължи някой мой съмишленик.

Искаме да направим архитектурата и знанието за качествата на една сграда много по-достъпно за по-голяма аудитория. Според мен нашата градска среда и нашето недвижимо културно наследство може да бъде запазено не чрез санкции от страна на държавата към собствениците, а чрез по-голяма информираност на собствениците.

Ако те видят и осъзнаят качествата и красотата на сградата и когато оценят стойността на историята ѝ, ще имат много по-голямо желание да я запазят.

Целта на фондацията е да бъдат обхванати всички сгради в България. Те могат и да не бъдат регистрирани паметници на културата, но заслужават да са такива. Искам да ги събера в един дигитален регистър. Той ще бъде изключително достъпен. Ще работи на принципа на Google Maps:

  1. Задават се GPS координатите;
  2. Апликацията ти посочва различни сгради, които можеш да посетиш;
  3. Когато се достигне до сградата, регистърът ще даде информация за историята на къщата, чертежите и архитекта.

Как се изгражда работна среда на село, почитаща родното?

С много любов.

Аз все още не съм успяла да го постигна, но го искам наистина много. Работата ми с фондацията е извън “работната” ми работа. Опитвам се да доведа колкото се може повече хора до селата, за да видят красотата им. Изграждането на такава работна среда се прави изключително трудно. Трябва да го правиш с огромно желание и любов. Дори да доведа семейството си до едно такова място, се изискват умения и отворени хора, за да ги привлечеш някак си.

Аз обаче съм оптимистично настроена и смятам, че пътят на всички ни е обратно към селата. Ето и един пример:

В момента в София замърсяването на въздуха е в пъти над нормата. Най-лошото, което може да ти се случи на село, е да не можеш да излезеш навън, защото е натрупал много сняг. Атмосферата в къщата обаче е уникална и можеш да си работиш на запалена камина.

Какво правиш, за да се върнат хората обратно на село?

Например сега с едно училище по английски, чийто собственик е американец, ще организираме “пътешествие” за учениците до Родопите. Децата ще живеят с местните и ще изучават бита, живота и културата там. Всички ми казват, че учениците не знаят какво е да живееш на село. За мен това е престъпление. Когато го разберат, ще го обикнат. Същото е и със сградите.

Каква нова поредица от събития започваш?

Това са точно тези събития, за които споменах по-рано. Всеки път те ще включват като начало лекции от моя страна. Първата лекция беше обща и с информативна цел. Запознах публиката с какво съм се занимавала досега и каква е идеята зад “Архитектура на българската памет”.

Към мен се включи една моя колежка, която е завършила в Единбург. Тя ни разказа за способи за регенерация на райони в различни населени места. Показа ни как наученото в чужбина може да бъде прехвърлено и използвано в България. Нещо, което и аз искам да направя. С наученото в чужбина и с начина на разделяне на сградите по категории да бъде създаден регистърът.

Втората част ще бъде рисуване с чаша българско вино. Моята приятелка Елина Тончева, която е художник, ще води тази част от събитията. Тя ще се заеме с измислянето на нещо интересно, нещо българско. По този начин хората ще могат да си вземат нещо за спомен.

Както стана и с първото събитие, всеки път ще си имаме гости. Те ще представят своите български продукти. Например:

  • “Вила Мелник” ни представиха своите български вина;
  • “Таткова градина” демонстрираха своето българско песто и горчица;
  • “Фабрика за усмивки” ни донесоха чудесна торта без захар.

Събитията ще продължават, докато не бъде събрана сумата от 10 000 лева, с която ще бъде създаден регистърът на сгради. До момента сме събрали около 1300 лева. Аз се надявам до края на 2020 година проектът да бъде осъществен.

Снимка: Фермата: Нов свят

Ти беше участник във „Фермата: Нов свят“. Какво си взе от участието си там?

Взех си много, много емоция! Аз затова и кандидатствах. Усещах, че влизам в някаква спирала на ежедневни задачи и отговорности, които правеха живота ми монотонен. А аз, когато не изпитвам силни чувства, нищо не ми върви и нищо не правя качествено. Както казва баща ми – "не те виждам да гориш"!

Малко след като изпратих мотивационното си писмо за предаването се запознах и с любовта на живота си! После влязох и изживях едно истинско приключение, което никога няма да свърши, защото се запознах с уникални хора, които ще останат в живота ми задълго!

Изобщо предаването отново ме накаря да "горя"! Поочука ме, смачка ми малко самочувствието в някои отношения, да, но в други ме поощри и ми показа, че хората вярват в мен повече, отколкото аз вярвам в самата себе си. Бях избрана сред хиляди кандидати!

Осъзнах, че мога много повече, отколкото подозирам, и сега някак си с други очи гледам и на работата ми по фондацията. Целта ми се струва много по-постижима и знам, че ще успея! 

Снимка: Фермата: Нов свят

Какво е за теб България?

За мен България е родното ми място и единственото, на което мога да живея.

Искам да заслужа да се наричам “българка”. В днешно време сме приели тази възможност за даденост. По никакъв начин не завоюваме честта да бъдем българи. Родината ни е страна с богата история. Наш дълг е да я браним, съхраняваме и развиваме. Ако всеки един от нас остави семейството и града си едно по-добро място, България ще пребъде.

А Родопите?

За мен Родопите са най-любимото ми място на света.

Аз съм родена и израснала в София, но се чувствам цяла и пълна, когато съм в село Хвойна. За мен там има особена енергия, една притегателна сила и аз никога няма да спра да се връщам там.

https://uspelite.bg/

Banner 468 x 60 px