Вход

Когато животът ти дава 20 лева, дари ги на "Евровело за всеки"!

Една история за изгубени (и намерени) 20 лв (на цяло), 300 км с колело (изминати от други хора) и жажда за приключения.

Този текст е посветен на човека, който вчера е изгубил 20 лв. Но също така го пиша заради теб и съвсем скоро ще разбереш защо.

Имаш ли 20 лв? Това сигурно ти звучи все едно ей сега ще ти ги поискам. Не е това. Отговори си за себе си. Бръкни в джоба или портмонето си и виж имаш ли банкнота от 20 лв на цяло. Сега я огледай хубаво и помисли какво можеш да направиш с нея.

Вчера аз намерих точно такава банкнота на тротоара. Сгъната, явно изпаднала от нечий джоб. Не намирам често пари по улиците, камо ли такава сериозна (за мен) сума. Обикновено са стотинки. Така или иначе, винаги, когато такова нещо се случи, правя едно и също. Ако има някой наоколо, питам негови ли са. Ако няма, стоя и чакам някой да се върне за тях. Но вчера нямаше кого да попитам, никой не се задаваше. Изчаках малко и ги взех. В същата секунда вече знаех какво точно ще направя с парите.

Понеже тези 20 лв не бяха истински мои, не бих ги похарчила за някоя глупост. Единственото логично решение беше да ги даря. И това ако не беше знак от съдбата! Няколко часа по-късно щях да присъствам на премиерата на филма "Евровело за всеки" - точно там им беше мястото. Сигурна съм, че човекът, който ги е изгубил, би искал точно това. Или поне аз на негово място много бих се зарадвала, ако знам, че тези 20 лв са подпомогнали добра кауза.

Речено-сторено. Но какво всъщност е "Евровело за всеки"?

Представи си, че животът ти е един дълъг коридор с много врати от двете страни. Тези, които са отворени, са твоите възможности. От тях можеш да се възползваш. И за теб и мен това са повечето врати - можем да правим почти всичко. За хората с увреждания обаче тези врати са значително по-малко. Ако за мен и теб карането на колело е детска игра, за човек с детска церебрална парализа това е просто далечен сън. Нещо (почти) невъзможно. Освен...

Освен ако този човек не е Петър Нефтелимов (за мен просто Пешо). И освен ако той не срещне едни други хора, наречени Balkans Everywhere - (Александър) Хинков - съосновател на Успелите, Недялко (Нед) Дервенков - предприемач с пловдивски Корен, Кремена (Креми) Дервенкова - любител на насекоми и executive director на ABLE, и Иван Димитров (Иван си е Иван (може да ми се сърди, че за него толкова постно, но не знам откъде да започна)). Какво правят тези хора заедно?

През август 2018 година екип от 7 приятели, 2 колелета и 1 кемпер пропътуваха 300 км по поречието на река Дунав за 5 дни. Героят на приключението беше Петър Нефтелимов - едно момче с непримирима душа и безкрайна енергия. Целта на пътуването беше да покаже, че независимо от здравословните проблеми и липсата на инфраструктура, приключенията са достъпни за всеки!

Всеки, който познава Пешо, знае, че за него няма невъзможни неща. Той е от хората, които забравят за затворените врати и влизат с нетърпение в отворените. Сега Balkans Everywhere искат да помогнат и на други хора с различни възможности да усетят тръпката и адреналина от карането на колело на дълги разстояния. За целта обаче, разбира се, им трябват средства. И тук отново се връщаме на 20-те лв.

Снощи беше премиерата на филма "Евровело за всеки", който показва тяхното приключение през села, градове, гори и реки. На прожекцията дойдоха точно 107 човека - със събраните пари от билети ще бъде финансирано следващото приключение. Но тези средства не са достатъчни. Ако филмът гостува в твоя град, непременно отиди да го гледаш. На мен ми подейства много емоционално, обнадеждаващо, подсмърчащо и вдъхновяващо. Вярвам, че и с теб ще се случи същото.

Тъй като все пак не е ясно къде, кога и дали филмът ще стигне до теб, ако все пак се припознаеш в каузата, можеш да дариш сума по твой избор ТУК или ТУКИ ако случайно намериш 20 лв на пътя и не успееш да издириш собственика им, мисля, че вече знаеш какво да правиш.

Искам да завърша този текст с думите на Пешо:

„Как би се чувствал, ако сънуваш, че си на велопоход с приятели? Уверявам те, след като усетиш чувството сънувайки, би желал да го осъществиш наистина. Така аз предната нощ сънувах, че съм на велопоход с приятели. Но това не беше сън за сбъдването на една мечта. Това беше сън по една носталгия…“

http://uspelite.bg

Заглавна снимка: Нед Дервенков
Снимки: Анджела Иванова

Последно променена вЧетвъртък, 13 Юни 2019 11:10

Banner 468 x 60 px