Вход
Gergana Ivanova

Gergana Ivanova

 

Уеб сайт::

Към 2018 г. по ОПИК са сключени общо 2022 договора

По ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 /ОПИК/ към 2018 г. са сключени общо 2022 договора, от които успешно приключили са 1178. Обявените средства в различни процедури до момента са близо 2.1 млрд. лв. или малко над 80% от общия бюджет на програмата. Сключените договори са за 1.9 млрд. лв., а до момента изплатените средства са 917 млн. лв. или 35.5% от общия бюджет на програмата. Това обяви министърът на икономиката Емил Караниколов по време на среща с браншовите организации. Събитието се организира от Асоциация на индустриалния капитал в България и е под наслов „Актуални възможности и необходими действия в подкрепа на българския бизнес“.

Министър Караниколов поясни, че през 2019 г. ще бъдат обявени още три процедури за конкурентен подбор по ОПИК, а именно „Внедряване на иновации за съществуващи предприятия“, „Развитие на иновационни клъстери“ и „Дигитализация на МСП“. „Неразделна част от изпълнението на програмата към днешна дата е и процедурата за „Регионални иновационни центрове“. Общият и бюджет е в размер на 115.6 млн. лв., а средствата ще бъдат насочени към проекти, които се изпълняват извън територията на област София-град“, заяви Караниколов.

Икономическият министър подчерта, че освен стремежа да се изгради необходимата инфраструктура за създаване на иновации извън столицата, има възможност да се направи паралел с процедурите изпълнявани по ОП "Наука и образование за интелигентен растеж", при които значителна част от финансирането, в порядъка на 80-90%, е концентрирано в София-град.

„Стремежът ни е процедурата да бъде обявена за кандидатстване през май 2019 г., а изпълнението на договорите да започне в началото на 2020 г. след преминали етапи на оценка и договаряне“, поясни Караниколов. По думите му максималният размер на безвъзмездната финансова помощ в рамките на едно проектно предложение може да достигне 7 млн. лв., а минималният е 1.5 млн. лв. „Изпълнението на проектите трябва да приключи в рамките на 24 месеца. Приложими са два режима на държавна помощ, а именно „Инвестиционна помощ за научноизследователски инфраструктури“ и „Де минимис“ в размер на разходи до 200 хиляди евро в едно проектно предложение“, изтъкна Караниколов.

Откриване на Шведско-българска търговска камара

„Швеция е една от страните с висок инвестиционен потенциал, направили значителни инвестиции в света. Обемът на инвестициите и в България за последните две години е значително нараснал, но все още не отговаря на реалните възможности“. Това заяви зам.-министърът на икономиката Лилия Иванова по време на официалната церемония по откриването на Шведско-българска търговска камара.  На събитието присъстваха още посланикът на Кралство Швеция Луиз Бергхолм, председателят на Българо-шведската търговска камара Стефан Бенгтссон, както и представители на шведския бизнес.

Зам.-министър Иванова съобщи, че за миналата година до м. октомври стокообменът между България и Швеция реализира ръст от 11.3 % на стойност 342 970 млн. евро. „Уверени сме, че положителната тенденция към нарастване на двустранната търговия между двете страни ще се запази и занапред“, допълни още зам.-министърът.

По време на събитието зам.-министър Иванова припомни за предимствата, които страна ни предлага – политическа, макроикономическа и финансова стабилност, квалифицирана работна ръка, най-ниски оперативни разходи за бизнес в Европа. Плюс е и все по-усъвършенстващата се комуникационна и транспортна инфраструктура.

Тя подчерта, че екипът в Министерството на икономиката работи за още по-широко представяне на България като атрактивна инвестиционна дестинация за шведските капитали, тъй като страната ни е все още слабо позната сред Швеция и останалите северни страни. “Готови сме да подкрепим нови делови начинания, които ще разширят  присъствието на шведския бизнес в България“, заключи зам.-министър Иванова.

Нова германска инвестиция в IT сектора на България

Германска компания планира нова инвестиция в IT сектора на България. Това стана ясно по време на среща на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев с Ралф Шмит, изпълнителен директор на „eves_information technology“.

България отговаря на всичките ни изисквания и се надяваме, че тук ще намерим нужните ни специалисти, обясни Ралф Шмит. По думите му компанията им базирана в Германия расте с около 30% на година и работи с водещи компании от автомобилния сектор, както и с мобилни оператори. В момента ние сме етап, в който от европейска компания, се трансформираме в глобална и България е сред локациите, които сме набелязали, за да ни помогнат да постигнем тази цел, обясни той. През последната година компанията „eves_information technology“ е разширила дейността си с подразделение в Азия. Плановете им включват създаване в България на „European Competence Center“, който да стартира през първото тримесечие на 2019 г., а до края на годината в него да работят около 50 високо квалифицирани експерта.

„Можете да разчитате на пълна подкрепа на Министерството на икономиката при реализацията на Вашия проект в България“, подчерта Александър Манолев. Той посочи, че IT & BPO секторите са най-бързо развиващите се в нашата страна. Средната заплата в тях е около 1 350 евро, а работните места растат всяка година с близо 5%, стана ясно по време на срещата.

Сред обсъжданите теми в рамките на сектора бе и възможността за внасяне на кадри от трети страни по облекчена процедура, която т.нар. синя карта предлага. Зам.-министър Манолев акцентира и на данните от редица изследвания сред чуждия бизнес в България, които показват, че компаниите се чувстват добре и продължават да разширяват своите проекти в страната ни.

България ще ползва опита на Хърватия в областта на донорството и трансплантациите

Опитът на Хърватия в областта на донорството и трансплантациите обсъди министърът на здравеопазването Кирил Ананиев с националния координатор по трансплантация на Хърватия д-р Мирела Бушич и зам.-председателя на Комисията по здравеопазване и социалните въпроси на Националния парламент д-р Синиша Варга.

Хърватия е една от водещите държави в областта на трансплантацията, като цялата процедура по създаването и укрепването на хърватската система за трансплантация е продължила близо 10 години. През 2001 г. Хърватия е разполагала с четири донора на милион население, а през 2015 г. страната отчита четиридесет донора на милион население.

Министър Ананиев посочи, че България е в процедура по подготовка на Национална програма по донорството. Скоро ще стартира и информационната кампания за популяризиране на донорството.

Хърватските представители подчертаха необходимостта от създаване на квалифицирани eкипи, в които да участват не само анестезиолози, трансплантолози и пулмолози, но и националните координатори по донорство и директорите на лечебните заведения, имащи отношение към дейностите по трансплантация. Двамата хърватски специалисти посочиха като основни предпоставки за развитието и подкрепата на донорството в България необходимостта след изготвянето на Националната програма по трансплантация същата да стане част от стандарта за работа на трансплантационните центрове. Според тях акцент трябва да се постави върху подбора и обучението на националните координатори, ангажирани в интензивните отделения на лечебните заведения, върху поддържане на високото качество на интензивната медицина и широкото популяризиране на донорството сред обществото.

Д-р Варга и д-р Бушич изразиха удовлетворението си от проведените срещи с екипи от УМБАЛ „Александровска“, УМБАЛ „Света Екатерина“, УБ „Лозенец“ и Военномедицинска Академия (ВМА), като дадоха висока оценка за работата на базите и специалистите в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и в МОБАЛ – Велико Търново.

По време на срещата бяха обсъдени и въпроси, свързани с осъществяването на логистиката при донорска ситуация, възможностите за ревизиране на националното законодателство, въвеждането на индивидуална донорска карта, съдържаща информация за волята на човек при настъпването на евентуална донорска ситуация, както и членството в Евротрансплант.

На срещата беше дискутиран и въпросът за сключването на двустранно споразумение между България и Хърватия в областта на донорството, на база на което да бъде осъществено обучение на наши медицински специалисти и координатори по донорството. Страните поеха ангажимент за своевременни действия по изготвянето на проект на двустранно споразумение.

www.mh.government.bg

Banner 468 x 60 px