Вход

Светът на 6-годишната Ема, за която няма "Не мога"

Силвия, майката на Ема и нейните съмишленици настояват за навлизане на жестовия език – и в училище, и в живота

 

Ема и майка ѝ Силвия

„Няма „Не мога“! Тази фраза, често казвана от 6-годишната Ема, тази увереност и подход към всичко в живота е нещото, което майка ѝ Силвия Бозева смята за едно от нейните най-ценни качества. „Всъщност всеки ден има толкова много неща, които тя прави и са съществени, има толкова много способности и качества“, казва младата жена, помолена да посочи това, което най-ярко описва дъщеря ѝ и нейните способности.

Уверена! Тази характеристика изниква многократно през разговора, в който Силвия разказва за малкото момиче, за себе си и за техния свят. „Светът на глухите“, както казва Силвия с жестове. Свят, който тя, нейни съмишленици и самата Ема се надяват да става все по-разбираем за всички – както за чуващите хора, така и за чуващи родители на глухи деца, а също и за самите глухи, някои от които по думите на Силвия се опитват да са като всички останали, като чуващите, да се правят, че са нещо, което не са.

Ема е посещавала масова детска градина в група с чуващи деца. Предстои ѝ да тръгне на училище от септември. Има много приятели, много от тях чуващи. Играе, мечтае, а понякога дори самата тя става учител и трансформатор на нагласи – обяснява на другите деца какво е да си глух и как се общува с деца като нея. Със същата тази увереност показва жестове, разяснява.

За да е успешно всичко това обаче, Ема има неизменна помощ, която не всяко глухо дете има – човек, който й помага с жестовия превод на заобикалящия я свят. Човекът, който превежда чуващия свят за Ема в жестове е с нея в детската градина, ще бъде с нея и в училище – нещо, което Силвия сама осигурява за дъщеря си. И казва, че това е единственият начин глухите деца да са наистина интегрирани и равнопоставени в обществото и в образованието.

Ема
UNICEF Bulgaria/2020/Yotova

Уверена! Тази характеристика изниква многократно през разговора, в който Силвия разказва за малкото момиче, за себе си и за техния свят.
„Ема каза първото си „мама“ с жестове на 8 месеца“, спомня си с усмивка Силвия. И от този момент нататъка малкото момиче не е спирало да говори с ръцете си нови и нови неща, да учи.

Силвия Бозева

За да е успешно всичко това обаче, Ема има неизменна помощ, която не всяко глухо дете има – човек, който й помага с жестовия превод на заобикалящия я свят. Човекът, който превежда чуващия свят за Ема в жестове е с нея в детската градина, ще бъде с нея и в училище – нещо, което Силвия сама осигурява за дъщеря си. И казва, че това е единственият начин глухите деца да са наистина интегрирани и равнопоставени в обществото и в образованието.

Много чуващи хора, включително и много чуващи родители на глухи деца, мислят, че със слуховото протезиране или кохлеарна имплантация решават проблема и децата стават „като другите“, казва Силвия. А всъщност това нито е така, нито има смисъл да бъде така - ние никога не можем да сме напълно като чуващите, а и няма нужда, ние сме различни и трябва да бъдем приети и да сме равнопоставена част от образованието и обществото със своите различия, допълва младата жена.

За да се случи тази равнопоставеност, Силвия и нейните съмишленици от фондация „Заслушай се“ настояват за много по-масово навлизане на жестовия език – и в училище, но и в живота. Включително в живота на глухите. Немалко чуващи родители, разбирайки, че бебето им е глухо, започват битка за това да го превърнат в чуващо – импланти, изследвания, лекари, специалисти, обясняват от организацията. И не че това е грешно, но е само малка част от това, което може и трябва да получи дете от глухата общност. И се забравят, забавят основни етапи от неговото развитие.

Докато се съсредоточават върху това да направят детето „като останалите“, понякога родителите изоставят това да го учат – на думи, на изречения, на това да свързва думите с реалността, да разсъждава, да мисли критично, казва Силвия. А детето учи още от първите си дни. И още от тогава за това да изгражда тези центрове в мозъка, отговорни за мисленето, за правенето на думи и изречения, много помага жестовият език.

Много често говорът, думите, които произнасят деца и възрастни с импланти и слухови апарати, не са на достатъчно добро ниво, в същото време те са изпуснали и шанса да бъдат учени на жестов език и това повлиява целия им живот на всекидневно ниво, обясняват от организацията. Много често децата са пропускали цели години от развитието си и едва след слухово протезиране започват да учат думи.

Но не става въпрос само за ученето на думи, а за осъзнаването им, за осмислянето им, за осмислянето на света и начина на работа на мозъка, на връзките в него, коментира още Силвия. Дете, започнало да учи думички едва на 3-4 години например, по-скоро не ги осмисля, а ги зазубря. Впоследствие като по-голямо то наизустява и изречения. Затова често можете да чуете заучени клиширани фрази, които не са плод на критично и собствено мислене, казват Силвия и приятелите ѝ от „Заслушай се“. Основната причина е, че глухите деца в България биват лишавани от правото си на жестов език, който е визуален и естествен за тях, смятат те.

Така децата започвали да изостават и в училище, това остро се забелязвало към 9-10-годишна възраст, задълбочавало се в бъдеще. Не толкова добрата реч пък ги прави неуверени и по-трудно адаптивни в клас. Нагласата, че трябва да са като другите, с която са израснали, но осъзнаването, че това невинаги е напълно възможно, също силно повлиява децата, особено в тийнейджърска възраст, изтъкват от организацията. И така децата започват да бягат от обществото, търсят такива като себе си, затварят се в свои отделни групи. И растат без самочувствие, със срам.

Според майката това, че Ема е толкова уверена, е пряко свързано с факта, че от бебе учи и владее своя език, езика на жестовете. И като се замислите, от какво да я е срам - все едно другите да ги е срам, че говорят български или пък са в билингвално семейство с баща или майка чужденец, допълва Силвия. С тази нагласа е израснала до момента Ема, знаейки че е различна, също както е различно всяко отделно дете със своите индивидуални способности.

Ема, която расте уверена и владееща жестомимичният език от дете
UNICEF Bulgaria/2020/Yotova

„Ема каза първото си „мама“ с жестове на 8 месеца“, спомня си с усмивка Силвия. И от този момент нататъка малкото момиче не е спирало да говори с ръцете си нови и нови неща, да учи. Това е така, защото също глухата ѝ майка е започнала да ѝ говори с жестове още от раждането ѝ. Защото за Ема езикът на жестовете е нейният майчин език. А тя е билингвална – както знае и учи езика на жестовете, така знае и учи български език. Подобно на много други деца, родени например от смесени бракове с чужденци.

Ема има много чуващи приятели и в нито един момент от общуването си с тях не се е чувствала засрамена, не е крила, че не чува, както понякога се случва с други деца като нея, казва майката. Да, случвало се е да я питат за глухотата ѝ, дори и да се опитват да я подиграят, но майка ѝ нито веднъж не я е виждала да се засрами. Напротив, с увереност започва да разяснява на другите какво е да си глух, а виждайки срещу себе си дете със самочувствие, другите с интерес се опитвали и те да учат по някой и друг жест. А децата винаги намират начин как да общуват, допълва Силвия.

Силвия и Ема - майка и дъщеря се усмихват в парка, докато общуват и изпращат сърчица с ръце
 
UNICEF Bulgaria/2020/Yotova

За да вижда тази увереност в способностите си и в много други глухи деца, Силвия и представители на глухата общност от няколко години активно се борят за признаването на българския жестов език, за да може да се използва в обществото и в училище. От две години насам е доказано, че той е самостоятелен и естествен език със свои собствени правила и граматика. А сега предстои и да се приеме закон за българския жестов език, който скоро ще бъде обществено обсъден. С него ще се регламентира присъствие на специалисти по жестов език в паралелки с глухи деца. Нещо, което според „Заслушай се“ е жизнено необходимо не само в началния етап на образование, но още повече дори в по-горните класове. Това е практика в много страни - често в масови училища, в които има малко повече глухи деца, в класната стая има специалист, който ползва и разяснява на жестов език и подкрепя по всякакви други възникващи въпроси, посредничи, разказват от организацията. По този начин глухото дете може да бъде пълноценно въвлечено в учебния процес. Надяват се след приемането на закона и след няколко години за подготовка на нужните специалисти това да стане реалност и в България.

От „Заслушай се“ говорят и за нуждата от онлайн платформа за обучителни ресурси, на която естествени носители на жестовия език, тези, за които той е майчин, да разясняват във всички аспекти „света на глухите“ както за специалистите, за учителите и не само, но и за чуващите родители на глухи деца.

За да стане приобщаването реално – не напасване на децата, адаптирането им спрямо останалите, а приемането на всеки отделен човек с неговите индивидуални различия и способности, казва Силвия Бозева.

https://www.unicef.org/

Banner 468 x 60 px