Вход

Какво е „новото нормално“ за младежите с увреждания в България? Скритите уроци от КОВИД-19

По данни на Световната здравна организация повече от един милиард хора по света са с увреждания. За тях времето на извънредни мерки изглеждаше по-различно от преживяването на хората без увреждания. Преходът към “нормалното”, както и затягането на мерките, са интересен и важен период. Бизнес, ученици, транспорт и практически  всички сектори се връщат към основните си цели и дейност под ръка с преживяванията от времето на извънредните мерки.

Младежите с увреждания като ролеви модели

Младежите с увреждания са многостранна част от обществото. Те са младежи и са в периода на съзряване - търсене на себе си, интимни желания и стремежи, търсене на професионален път и прочее. Хората с увреждания често прекарват много време сами или в изолация. Разбира се, периодите на самота се преодоляват, но остава ценният опит как да бъдеш сам, така че да стигнеш до по-добро място след това.

Множество млади хора с двигателни и зрителни увреждания, както и с дефицити в ученето, споделят, че са се почувствали като полезен пример за справяне със самотата и изолацията по време на пандемията. Това, че те са разбирали, че техният опит помага и на други, ги е карало да се чувстват по-добре. Започваме с този конкретен детайл, защото УНИЦЕФ, Световната здравна организация, както и множество неправителствени организации на хора с увреждания се обединиха около обща гледна точка, че извънредните мерки са лупа, която увеличава неравенствата и недостъпността в средата за хората с увреждания.

Младежите с увреждания имат по-ниски нива на благополучие

Като обща психологическа картина за преживяванията, можем да кажем, че младите хора с увреждания имат по-ниски нива на благополучие. Това ще рече, че се чувстват по неспособни да влияят и управляват самостоятелно живота си (да имат автономия). По-депресивни са, има по-голяма вероятност да са агресивни, да се чувстват несвързани с околните и да не намират смисъла.

  • По-ниските нива на автономия идват обикновено от това, че човекът с увреждане зависи от асистиращ софтуер, помощно средство, което може да не функционира добре или да се счупи; от асистент, който може да има лош ден или просто да не се справя с части от работата си и прочее.
  • Депресивността идва от твърде голямо чувство за ограниченост на възможното, както и от чувството за липса на разбиране от другите и т.н.
  • Агресията идва както от неспособността да се справиш сам и винаги да търсиш друг начин за свършване на нещата (от къде да минеш с инвалидната си количка, за да стигнеш там, където отиват тези стълби), така и от чувството за липса на разбиране, но агресията може да бъде опасна, защото в желанието си да се справи сам, човекът с увреждане може и да се нарани.
  • Несвързването с другите е едно от най-сложните явления, защото то се поражда както от нуждата на човека с увреждане да обяснява много често какво по-точно прави и защо го прави точно по този начин, така и от общата нужда от интеракция с някого, за да взаимодейства по-добре с околната среда (например на парти на незрящия човек трябва да се разказва какво става, защо се смеят хората, кой кой е и т.н.).

Полезни стъпки

За да помогнем времето на извънредни мерки и възстановяване от тях да е по-позитивно за младите хора с увреждания, ние можем да тръгнем в множество посоки. Едни от най-полезните са:

  • Свързване с хора с уврежданияКакто казахме, хората с увреждания се чувстват добре дори от факта, че могат да са полезни в преодоляването на самотата и изолацията. Можем да ги намерим, като просто търсим ключови думи в онлайн търсачките и чрез професионалните сдружения, или като се обърнем към Агенцията за хора с увреждания, към УНИЦЕФ България и други. Свързването трябва да става по достъпен за хората с увреждания начин. Най-бързият начин да разберем кое е достъпно е отново да попитаме самите хора с увреждания кое е най-достъпно за тях. След свързването можем да работим по проект, който чрез преживяванията и опита на младежите с увреждания да повдигне завесата и да обогати знаниеята ни едни за други.
  • Значимо свързване. Според вида увреждане, активността на младежа с увреждане, възрастта и прочее за него значимо може да е да си говори с нов човек или да получава доставка на покупки и лекарства. Уникалните нужди на всеки младеж могат да се определят, като първо потърсим основна информация за вида увреждане, а след това се допитаме и до самия млад човек, негов асистент, родител и прочее.
  • Свободно време. Качествено прекараното свободно време е приоритет на Световната програма за действие за младежта на ООН. Но качествено прекараното свободно време е голям проблем за младежите с увреждания – главно заради недостъпната среда на местата за свободно време: незрящ човек например трудно може да се предвижва сам из мол, а човек в инвалидна количка трудно може да се почувства добре в нощен клуб, а дори и в множество паркове. Идентифицираме какво значи качествено свободно време за младежа, като отново се запознаваме с основни данни за увреждането и питаме самия младеж какво е интересно за него. И най-важното: не забравяме, че той или тя е младеж с всичките желания и стремежи на другите млади хора!

Успешно приобщаване

За да включваме младежите с увреждания успешно, ние трябва да стигнем до техните сгради, организации и зони на комфорт и да потърсим свързване с тях там. При определени психически състояния самото излизане от вкъщи без асистент може да е огромен прилив на стрес, при някои автоимунни състояния употребата на маски, ръкавици, дезинфектант и стоенето вкъщи са за цял живот. Младежите с всички тези увреждания трупат ценен за различни групи от обществото опит – от това как да бъдеш сам, до това как когато имаш лимони, да не съжаляваш цял живот, че нямаш череши. Важно е да направим първата крачка и да се учим и вдъхновяваме едни от други.


За автора: Дилиян Манолов е съосновател на Фондация „Визионер“, която подпомага  личностното развитие и професионална реализация на хората с увредено зрение. Той е млад предприемач и психолог. Бивш младежки делегат на България в ООН и настоящ глобален шампион на УНИЦЕФ за поведенческа и социална промяна при младите хора.

Banner 468 x 60 px