Вход

Защо не чуваме себе си и как да възстановим връзката си с Истинския ни Аз?

Често ме питат "как да чуя себе си?" и това е причината да споделя с вас днес няколко неща.

Много, много хора, уви, са загубили свещената връзка с своя Аз. По мое мнение да си едно с Аз-а си не е егоизъм или засилено его, а е проява на идентичност, на автентичност, на уникалност! Защото вярвам и съм дълбоко убедена, че Вселената има нужда от това - различност във формите и проявите, за да се развива и процъфтява в многообразието си! Вярвам, че Светът има нужда от хора, които проявяват себе си по най-добрия и висш начин, давайки му онова, на което са способни и за което са дошли Тук! 

И все пак, ако нямаме връзка с Аз-а си, ако не се чуваме и не усещаме себе си, какво?

Нека да започнем с това, защо няма връзка. Защо на някои хора им е лесно да разбират себе си, да усещат връзката си с тялото (да, да тялото е част от нас, уви повечето хора възприемат себе си само като лице-глава, а не като тяло, освен ако то не напомни за себе си с болест)? Защо някои живеят в съзвучие с душата си, с желанията и стремежите си, а други  - не? 

Ние сме дух, душа, разум и тяло. За да се прояви душата ни на Земята е нужно тяло, което не само служи на душата, но има и свои живот, свои нужди и прояви. За да може разума да създаде живот във всичките му земни проявления, да твори живота е нужно тяло. Векове наред човешкото тяло обаче е заклеймявано, малтретирано, убивано. Освен това в религията и духовните течения тялото е отричано като мръсно, несвято, давайки преимущество на духовното. Но какво по-духовно от това да обединяваш и създаваш единство, като това материалното и духовното да са едно! Когато двете са едно, а не едно срещу друго или едното за сметка на другото - тогава има цялост! Ето тази цялост липсва в много от нас и поради това не усещаме себе си, своята идентичност!

Няма да се спирам на това, че чуждото мнение, очакванията на околните, обществените норми и клишетата също много влияят за прекъсването на връзката с истинската ни същност. Това е факт, който всички знаем и като знаем, затова можем съвсем спокойно да предприемем нужните действия.

Има и една несъзнавана много важна причини за липсва на връзка със себе си и проява на себе си, която искам да разгледаме сега. Това е болката и защитата от нея. Именно тази защита от негативни преживявания и която се намира дълбоко в подсъзнанието, създава откъснатостта. Ако ние не желаем да изпитваме една или друга емоция, която се преживява всъщност на телесно ниво, автоматично се включва нашата защита, за да потисне преживяванията. Задачата на защитата е да ни пази!

„Ако често се опитвате „да се оградите“ от негативни емоции, с времето защитата се превръща в психологически блок – образува се невронна мрежа, която не пропуска нежеланите емоции. В тялото тя се проявява във вид на блок от мускули“, казва Ин. Гуляева и аз смело бих добавила, че проявата е доста по-голяма от мускулни блокове. Тя стига и до поведението, променя мисленето и дори общуването с хората.

Тази психофизиологическа защита обаче е „нож с две остриета“ – от една страна сме пазени, но от друга – отдаваме огромно количество енергия да поддържаме защитите си, което от своя страна ни изтощава, но и пречи да имаме нови преживявания като цяло. Всъщност ние ставаме зависими от блока, който сме създали и колкото по-дълго го поддържаме в себе си, толкова по-далече сме от своята истинска същност, която не може да се прояви свободно. Не само това, но когато държим в подсъзнанието си тази защита, на съзнателно ниво вече сме създали куп вярвания и убеждения, които ни задават поведението с цел да се запазим цели, здрави и живи. Всичко, което ни изкарва от зоната на комфорт и изглежда плашещо, просто го избутваме по всевъзможни начини от полето си, въпреки че може би в нас има силен стремеж точно за това. Например много, много искаме и усещаме, че с някой човек можем да имаме интимна връзка и той е подходящ за нас, но някога в миналото сме преживяли болка, която сме скрили вътре в себе си, без да се освободим от нея по рационален начин, в нас е останал споменът и енергията на болката. Така едновременно искаме човека и правим всичко възможно да избягаме или да го отблъснем.

Истината е, че голям процент от онова, което ни плаши, няма нищо общо с реалността. Тези страхове всъщност са плод на защитните ни механизми, които ни пазят да излезем навън в Живота и да заживеем като СЕБЕ СИ!

Според Вилхелм Райх, австро-американски психоаналитик и биолог, съществуват 7 блока в тялото, които служат за защита. Блоковете обикновено се формират в детството, когато сме слаби и уязвими, така сформираме „броня на характера“. Бронята може да се оприличи на капан, затвор, в който Аз-а, индивидуалността е затворена и няма възможност да се прояви автентично като себе си чрез адекватни за своята Истинска природа действия. Много е важно да се излезе от телесно-психическия затвор и тялото да заживее свободно от блокове. Защо? Защото не само, че тялото е превозното средство на Душата, но то е и инструментът ни за живеене, чрез който ние усещаме, имаме чувства, имаме преживявания с една дума ЖИВЕЕМ чрез тялото си!

А какви и къде са 7те блока?

  1. Очи – очният психофизиологичен блок включва мускулите около очите, вежди, чело, горни части на бузите, горна, странична и задна част на главата. Малкото дете е растяло в тежка атмосфера на караници и негативни емоции. Сякаш детето не иска да вижда това, което става около него. На физически план може да има проблеми с очите, главоболие. На вътрешен план нямаме доверие на интуицията си и на своето светоусещане.
  2. Челюсти – това е подтиснатият гняв, когато на детето не му е позволено да го изрази. На детето е забранено да изразява искрените си чувства поради различни причини. На по-късен етап човек с този блок не се усмихва, вероятно има криви зъби.
  3. Шия – този защитен сегмент включва мускулите на врата, езика и тилната част на главата. Вероятно е затруднено дишането. Хората с този блокаж игнорират чувствата си и се доверяват на ума си, поради тази причина трудно изразяват емоциите си. Те са откъснати от тялото си и дори изпитват неприязън към него. Шията е връзката между глава и тяло. Как се е появил този блокаж? Родителите са казвали на детето да спре да плаче, да спре да вика и така детето се опитва да заглуши енергията, която трябва да излезе от тялото навън, като напряга мускулите си да спрат процеса.
  4. Гръден кош – тук са мускулите на гърдите, рамената, лопатките, гръден кош и ръцете. Ръцете според Райх са продължение на сърцето, с тях изразяваме своята любов като милваме и гушкаме. Този блок се образува когато задържаме своята любов, когато се опитваме да скрием емоциите си. На физически план този блокаж се изразява като забравяме да дишаме, задържаме дъха си, дишаме повърхностно. С този блокаж единствената любов, която много жени си позволяват е майчината, отхвърляйки всички други видове любов. Практика, която помага тук е динамичнатамедитация за сърдечна чакра.
  5. Диафрагма – това са мускулите под белите дробове. Когато има блокаж на това ниво ние нямаме връзка с желанията на вътрешното ни дете, както и със сексуалните си желания. Изразява се също в това, че не знаем какво искаме, не можем да решим. В този сегмент се блокират три емоции – страх, болка, гняв.
  6. Корем – тук са нашите импулси и чувства, впечатленията, както и доверието, усещането за подкрепа. Тук са чувствата отнасящи се до връзката „майка-бебе“ – най-ранните спомени и травми. На това ниво са и родовите травми. Коремът „помни“ чувството за безсилие, желанието да се скриеш и избягаш. Малкото дете не е имало къде да се скрие, няма сили да се противопостави на възрастните и се скрива в себе си, затваря се.
  7. Таз – тазовия психофизиологичен блок включва таза, гениталиите, мускулите в областна на ханша, краката и стъпалата. Блокирането на това ниво се получава когато малкото дете е потиснало сексуалността си поради влиянието на близките си или обществото. Това води до отхвърляне на себе си. При жените има опасност за откъсване от женската земна енергия, асексуалност и ханш, който не се движи плавно (описвайки кръгове по женски, а има отсечени прави движения). Едно от нашите клубни занятия е Рефлекс оргазъм, практика създадена от Вилхелм Райх, която работи именно над травмите в този телесен сегмент, изчиствайки енергията на вината, срама, смущението, свързва ни с тялото и помага да се създаде връзка с женствеността.

В следващи статии ще разгледам по-подробно всеки един отделен блок. Следете тук и в социалните мрежи за информация.

Как да си помогнем?

Първо е важно да  установим, че сме създали блокажи. Когато знаем, че има проблем, то проблемът е наполовина решен. Втора стъпка е в изчистването на блокажа! Важното е да се освободим от енергията на даден блокаж на няколко нива – телесно и подсъзнателно. Телесните практики, танците (като FreedomDance, 5те ритъма и др.), динамичните медитации и др., помагат на ниво тяло да се преработи болката от травмите, като се освободи навън чрез движение на тялото и дишането. Работата с подсъзнанието изчистване на мисловните конструкции и убеждения чрез довеждането им до съзнателната част от нас и пълното им осъзнаване, което води до трансформацията им.

Когато отработим всички тези блокиращи тялото травми, спомени, потиснати и не изразени навън емоции; когато променим мисленето си – връзката с Аз-а, с автентичната ни природа, се възстановява. Този процес на свързване е абсолютно индивидуален и отнема толкова време, колкото е нужно на нас самите. Това е необходим процес, който ни помага да бъдем себе си и да живеем като себе си!

С любов,

Таня https://www.tanyakasabova.com/

Banner 468 x 60 px